Отношение към загиналите младежи и деца в съпротиветелното движение и партизанската борба
С ореол на мъченици и герои са обвити имената на младежи и деца, загинали трагично в годините на съпротивителното движение. Те са използвани най-вече за нуждите на идеологическата пропаганда
Сред трагично загиналите дейци на съпротивителното антифашистко движение у нас като Вела Пеева (Пенка), Христо Кърпачев, Леон Таджер и др., ярко се открояват имената на петимата ръководители на Работническия младежки съюз, станали известни под името „Петимата от РМС“. Групата се състои от: Йорданка Николова (Катя) ( 8 януари 1911-1 юни 1944), секретар на ЦК на РМС (1939-1944); Лиляна Димитрова (Блага) (17 юли 1918 – 27 юни 1944), член на ЦК на РМС (1942-1944).; Александър Димитров (Сашо) (26 декември 1909 – 17 май 1944), член на ЦК на РМС (1932-1934), член на ЦК на БРП(к) (1941-1944).; Адалберт Антонов (Малчика) (10 декември 1909-4 декември 1942), секретар на ЦК на РМС (1941-1942).; Свилен Русев (Бойко) (14 юни 1914 – 14 май 1944), член на ЦК на РМС (1942-1944).
В тяхна памет Лили Иванова изпълнява песента „На загиналите ремсисти”, а през 1977 год. излиза и филма „Петимата от РМС” с участието на Стефан Данаилов, Васил Михайлов, Доротея Тончева и др., проследяващ живота и делата на младежката комунистическа петорка.
По време на съпротивата от вражески куршуми загиват много деца. Сред тях е и най-малкият партизанин у нас Митко Палаузов. Той пада убит, разкъсан от бомба на
1 април 1944 година в местността Осеникова поляна край Габрово. Митко остава завинаги четиринайсетгодишен. Завинаги деца остават и Васил и Сава Кокарешкови от Белица; Детелина Минчева от Пазарджишко; Иван Бандаков от кв. Чепино – Велинград; Марин Попов от с. Правище, Пловдивско; Стефко Крайчев от Сливен; Никола Накев от Перущица. На 20 декември 1943 г. край с. Ястребино са разстреляни 18 човека, сред които 6 невръстни деца, останали в летописа като “Шестте ястребинчета”. Редовна българска армия, а не полицейски сили извършват убийствата. Децата са: Стойне (7 г.), Иван (9 г.) и Надежда (12 г.) – три от шестте деца на Петър Калайджийски; Димитринка Стоичкова (11 г.);близначките Ценка и Цветанка (13 г.) от семейството на Иван Димитров.
Разстреляните деца наречени шестте ястребинчета, се превръщат в икони на комунистическата пропаганда. Преди 1989 г. всички знаят за тях, учениците учат за трагичната им съдба в час по история, пионерски отряди изследват живота им. Комунистическата власт след Девети септември ги обявява за герои и задейства цялата си пропагандна машина в защита на тази теза. Рангел Калайджийски – партизанинът, заради когото бяха убити родителите, сестричката и двамата му братя, приживе казва друго: „На възрастта, на която загинаха, те нямаха време, не можеха да бъдат герои.” Определя ги по-скоро като великомъченици на свободата. Ако за някои това определение звучи пресилено, можем да се съгласим поне, че разстреляните в Ястребино през декември 1943 г. деца са мъченици на една идея.
Известни творци се вдъхновяват от драмата им: писателят Богдан Глогински написва повестта „В Ястребино свирят куршуми“, режисьорът Милен Гетов създава през 1979 г. игралния филм „Юмруци в пръстта“ по сценарий на Никола Статков и Иван Славков, Светлин Русев нарисува „Ястребинци“.
Значително внимание се отделя на детската и юношеската партизанска литература. Известни книги за деца партизани отпреди 1989 година са „Овчарчето Калитко“ от Иван Хаджимарчев, „Ленко” от Георги Караславов. Направени са и няколко филма показващи детско-юношеската партизанска съпротива в годините на войната, най-популярните от които са сериалите „Неочаквана ваканция”(1981) и „Фильо и Макензен”(1979).
По време на комунистическото управление до 1989 год., образите на всички загинали в годините на съпротивата деца и юноши се митологизират, те са наричани “деца-герои”, приписват им се качества и добродетели, които самите те не са подозирали, че притежават, а делата на някои от тях са силно преувеличени.
Сега обаче случилото се е почти забравено. Днешните деца нямат представа и дори обяснение за случилото се преди 70 години - първо, няма откъде да го научат, и второ - според някои това не и нужно. Поколенията на XXI трудно могат да обяснят думи като партизанин, комунист, фашист...
С ореол на мъченици и герои са обвити имената на младежи и деца, загинали трагично в годините на съпротивителното движение. Те са използвани най-вече за нуждите на идеологическата пропаганда
Сред трагично загиналите дейци на съпротивителното антифашистко движение у нас като Вела Пеева (Пенка), Христо Кърпачев, Леон Таджер и др., ярко се открояват имената на петимата ръководители на Работническия младежки съюз, станали известни под името „Петимата от РМС“. Групата се състои от: Йорданка Николова (Катя) ( 8 януари 1911-1 юни 1944), секретар на ЦК на РМС (1939-1944); Лиляна Димитрова (Блага) (17 юли 1918 – 27 юни 1944), член на ЦК на РМС (1942-1944).; Александър Димитров (Сашо) (26 декември 1909 – 17 май 1944), член на ЦК на РМС (1932-1934), член на ЦК на БРП(к) (1941-1944).; Адалберт Антонов (Малчика) (10 декември 1909-4 декември 1942), секретар на ЦК на РМС (1941-1942).; Свилен Русев (Бойко) (14 юни 1914 – 14 май 1944), член на ЦК на РМС (1942-1944).
В тяхна памет Лили Иванова изпълнява песента „На загиналите ремсисти”, а през 1977 год. излиза и филма „Петимата от РМС” с участието на Стефан Данаилов, Васил Михайлов, Доротея Тончева и др., проследяващ живота и делата на младежката комунистическа петорка.
По време на съпротивата от вражески куршуми загиват много деца. Сред тях е и най-малкият партизанин у нас Митко Палаузов. Той пада убит, разкъсан от бомба на
1 април 1944 година в местността Осеникова поляна край Габрово. Митко остава завинаги четиринайсетгодишен. Завинаги деца остават и Васил и Сава Кокарешкови от Белица; Детелина Минчева от Пазарджишко; Иван Бандаков от кв. Чепино – Велинград; Марин Попов от с. Правище, Пловдивско; Стефко Крайчев от Сливен; Никола Накев от Перущица. На 20 декември 1943 г. край с. Ястребино са разстреляни 18 човека, сред които 6 невръстни деца, останали в летописа като “Шестте ястребинчета”. Редовна българска армия, а не полицейски сили извършват убийствата. Децата са: Стойне (7 г.), Иван (9 г.) и Надежда (12 г.) – три от шестте деца на Петър Калайджийски; Димитринка Стоичкова (11 г.);близначките Ценка и Цветанка (13 г.) от семейството на Иван Димитров.
Разстреляните деца наречени шестте ястребинчета, се превръщат в икони на комунистическата пропаганда. Преди 1989 г. всички знаят за тях, учениците учат за трагичната им съдба в час по история, пионерски отряди изследват живота им. Комунистическата власт след Девети септември ги обявява за герои и задейства цялата си пропагандна машина в защита на тази теза. Рангел Калайджийски – партизанинът, заради когото бяха убити родителите, сестричката и двамата му братя, приживе казва друго: „На възрастта, на която загинаха, те нямаха време, не можеха да бъдат герои.” Определя ги по-скоро като великомъченици на свободата. Ако за някои това определение звучи пресилено, можем да се съгласим поне, че разстреляните в Ястребино през декември 1943 г. деца са мъченици на една идея.
Известни творци се вдъхновяват от драмата им: писателят Богдан Глогински написва повестта „В Ястребино свирят куршуми“, режисьорът Милен Гетов създава през 1979 г. игралния филм „Юмруци в пръстта“ по сценарий на Никола Статков и Иван Славков, Светлин Русев нарисува „Ястребинци“.
Значително внимание се отделя на детската и юношеската партизанска литература. Известни книги за деца партизани отпреди 1989 година са „Овчарчето Калитко“ от Иван Хаджимарчев, „Ленко” от Георги Караславов. Направени са и няколко филма показващи детско-юношеската партизанска съпротива в годините на войната, най-популярните от които са сериалите „Неочаквана ваканция”(1981) и „Фильо и Макензен”(1979).
По време на комунистическото управление до 1989 год., образите на всички загинали в годините на съпротивата деца и юноши се митологизират, те са наричани “деца-герои”, приписват им се качества и добродетели, които самите те не са подозирали, че притежават, а делата на някои от тях са силно преувеличени.
Сега обаче случилото се е почти забравено. Днешните деца нямат представа и дори обяснение за случилото се преди 70 години - първо, няма откъде да го научат, и второ - според някои това не и нужно. Поколенията на XXI трудно могат да обяснят думи като партизанин, комунист, фашист...
Няма коментари:
Публикуване на коментар