Партизанското движение и антифашистката борба са намерили отражение в различните изкуства. В продължение на десетилетия са изписани томове литература, нарисувани са стотици художествени платна, издигнати са паметници и монументи. Тази тема е широко застъпена както във киното, така и в театъра. Целта на изкуството е да героизира съпротивителното движение до 9 септември 1944 година, поради това голяма част от тези произведения са използвани за идеологическа пропаганда. Малко са произведенията, които казват цялата истина за този исторически период, а ако е имало такива, то те не са видяли «бял свят» както доказват изследователите в тази област.
По време и след партизанското движение в България са създадени песни с политическа насоченост, известни под общото название партизански. Част от тях са създадени и пети от самите партизани, други са авторски, трети — народни. Сред най-известните партизански песни са „Имала майка едно ми чедо“, „Септемврийци“, „Чавдарци“, „Хей, поле широко“, „Партизан за бой се стяга“. По-известни автори на партизански песни са Крум Кюлявков, Младен Исаев, Христ Кърпачев, Иван Койнаков, Димитър Янев.
Партизанското движение присъства силно в изобразителното изкуство в България в периода 1944-1989 година. Паметници на партизанското движение са братските могили, каквито са построени в центъра на по-големи български градове. В различни сгради са поставяни картини, стенописи, барелефи и орелефи, посветени на партизанското движение.
В литературата и публицистиката партизаните присъстват като образи както в периода 1944-1989 г., така и след 1989 г.. В първия период партизаните са най-вече идеализирани и героизирани в стила на соцреализма. Известни книги за партизаните отпреди 1989 година са „Овчарчето Калитко“ от Иван Хаджимарчев, „В името на народа“ от Митка Гръбчева, „На живот и смърт“ от Димитър Ангелов. Относително безпристрастно литературно отразяване на партизанското движение е романът „Тютюн“ на Димитър Димов.
След демократичните промени, авторите са разнопосочни в своите настроения.
Бивши партизани, както и някои привърженици на левицата, продължават да разглеждат партизанското движение в позитивна светлина. Пример в това отношение е книгата на Ганчо Старибратов „По пътя на априлци“.
Други посочват като терористични и противодържавни действията на партизаните и каузата им, например „Как македонската баба Цана плени цяла българска бригада“ от Веселин Натев.
Във филмовото изкуство контрастът в отношението към партизаните преди и след 1989 е съответен на този в литературата. Едни от най-известните заглавия преди 10 ноември са „На всеки километър“, „Черните ангели“, „А бяхме млади“. След промените негативно отношение към партизаните показват филми като „Подгряване на вчерашния обед“.
По време и след партизанското движение в България са създадени песни с политическа насоченост, известни под общото название партизански. Част от тях са създадени и пети от самите партизани, други са авторски, трети — народни. Сред най-известните партизански песни са „Имала майка едно ми чедо“, „Септемврийци“, „Чавдарци“, „Хей, поле широко“, „Партизан за бой се стяга“. По-известни автори на партизански песни са Крум Кюлявков, Младен Исаев, Христ Кърпачев, Иван Койнаков, Димитър Янев.
Партизанското движение присъства силно в изобразителното изкуство в България в периода 1944-1989 година. Паметници на партизанското движение са братските могили, каквито са построени в центъра на по-големи български градове. В различни сгради са поставяни картини, стенописи, барелефи и орелефи, посветени на партизанското движение.
В литературата и публицистиката партизаните присъстват като образи както в периода 1944-1989 г., така и след 1989 г.. В първия период партизаните са най-вече идеализирани и героизирани в стила на соцреализма. Известни книги за партизаните отпреди 1989 година са „Овчарчето Калитко“ от Иван Хаджимарчев, „В името на народа“ от Митка Гръбчева, „На живот и смърт“ от Димитър Ангелов. Относително безпристрастно литературно отразяване на партизанското движение е романът „Тютюн“ на Димитър Димов.
След демократичните промени, авторите са разнопосочни в своите настроения.
Бивши партизани, както и някои привърженици на левицата, продължават да разглеждат партизанското движение в позитивна светлина. Пример в това отношение е книгата на Ганчо Старибратов „По пътя на априлци“.
Други посочват като терористични и противодържавни действията на партизаните и каузата им, например „Как македонската баба Цана плени цяла българска бригада“ от Веселин Натев.
Във филмовото изкуство контрастът в отношението към партизаните преди и след 1989 е съответен на този в литературата. Едни от най-известните заглавия преди 10 ноември са „На всеки километър“, „Черните ангели“, „А бяхме млади“. След промените негативно отношение към партизаните показват филми като „Подгряване на вчерашния обед“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар