ТЕМА: Партизанското движение между митовете, реалността и
съвременния прочит на събитията от едно
сурово и противоречиво
време
„От изкривяването на паметта вероятно научаваме повече за обществото,
отколкото от достоверната памет.”*
Въведение
Каква е истината за българската история?
Какви са причините за множеството
протести и бунтове, които през различните епохи пораждат народното недоволство?
Кои са
действителните герои и кои измислените, за да обслужват нечии политически и
идеологически цели?
И защо някои от тези събития пораждат толкова противоречиви оценки и крайно
полюсни позиции?
Защо 25 години след 1989 (в условията на демокрация) не са
достатъчни за историците, за да
развенчаят митовете и да откроят истината от лъжите, свързани с партизанското
движение?
Следвайки тези безкрайни въпроси
„Защо?” ние започнахме да търсим отговори, но сега сме повече
объркани отколкото в началото. Следвахме
историческата хронология, но без да се впускаме в подробности. Оказа се, че
много от материалите, свързани с партизанското движение и антифашистката борба,
не се пазят вече в музеите. Някои неща са унищожени, други са „скрити” в
забутани малки стаички и никой не може да ги види.
Историята на
България е дълъг и лъкатушен
път на върхове и спадове, на непрекъснато търсене и
усъвършенстване, но винаги близо до изискванията на времето. Поколения са минали по
отъпканите пътеки, оставени от дедите ни и са продължили напред, кога по успешно,
кога с остъпления от наследените ценности или повтаряне на вече допуснати грешки.
Склонни да са критично настроени и по-често недоволни от предците си. Хората
предпочитат да се вглеждат строго в недостатъците на миналото, а не в това,
което те самите са създали в настоящето. Нали всяко поколение трябва да се
стреми да остави нещо значимо след себе си!? Дълъг и мъчителен е пътят на отрезвяване, на драматичната
битка между фанатичната вяра и истината.
Коя истина да следваме ние и на кого да вярваме? Кои страници от историята са
достойни за преклонение и кои повод за заклеймяване?
Дж. Оруел преди много години
предрича, че политиката пише историята всеки ден както си поиска, и се оказва
прав. Това виждаме в последните години и в България по отношение на събития от
по-близкото (преди 1989 година) и по-долечното (преди 1944 година) минало.
Кои са партизаните и герои ли са партизаните?
Тезата, която доминира в официалната историческа версия по тоталитарно
време, е, че това е велика и героична епоха, самите партизани пък сред
поддръжниците на тези, които ги развенчават, са характеризирани като
"подпалвачи и обирджии на мандри", необразовани и криминално проявени.
Ние не можем да кажаем как точно е било -
нито сме историци, нито сме съвременници на онова време, когато на приливи и
отливи се поставя въпросът: „За и против”. Като съдим, че героизацията на
партизанското движение допреди двайсетина години създава митове с повече
патетика отколкото факти, вярваме, че някои неща са доста преувеличени и затова
историците трябва да си кажат мнението. Предполагаме, че не всичко е вярно, но
че не трябва всичко да се отрича също е вярно. Това означава, че се нуждаем от
трезв и обективен подход към тази част от историята ни, наречена:
"Партизанско движение и антифашистка борба". Но едва ли някой
неангажиран политически и непредубеден специалист в скоро време ще го направи. Могат ли да се съберат парчетата от
най-разнородни и противоречиви източници, за да се възстанови мозайката,
изобразяваща картината на живота на нашия народ през отминалите времена? Смятаме обаче, че младото поколение трябва да знае докъде стига истината и откъде започва лъжата.
Но докато истината има две страни, взаимно изключващи се, това няма да стане. И
сега питаме: На кого трябва да вярваме?
Правдива ли е историческата памет?
От Паисий насам съществува
своеобразен култ към паметта за миналото, но в последните години се изразява по
по-различни начини. Силният интерес към историческото минало от 20 век и
ретроспекцията се прави с цел да се отрича и напълно изкриви и опорочи паметта
за това минало.
Човешката памет е така устроена,
че след време губи подробностите и детайлите на много дати и събития. Те
избледняват и изчезват. Остават само контурите. Тогава на помощ идват фактите, останали
по страниците на историята и спомените. Но спомените са субективни, а понякога
съществуват причини те да се прикриват или видоизменят. Според личния интерес
или от страх. Нашето преломно време е изпълнено с примери за това как някои спомени
са „поукрасени”, а други – премълчани. Трябва по-често да се вглеждаме в тях
без предубеждение, за да видим истинския образ на света, мястото, където се намираме, и
посоката, в която вървим.
Традицията трудно може да се
изкорени, затова нашите бащи и дядовци гледат с носталгия към близкото минало.
Обществото се преустройва бавно като се
колебае какво да вземе със себе си. Не е лесно да се изхвърлят старите вещи,
нито да се загърбят старите навици. Преустройството във всички сфери на живота
не е само промяна на битието и съзнанието. То е съдба, а в битката, когат се
решава съдбата на една нация, безразлични и неутрални зрители не може да има.
В нашето общество за съжаление винаги е имало хора, които „мъдро” са изчаквали
настрана, за да се възползват от създалата се политическа ситуация.
Неоправдано е обаче хвърлянето от
една крайност в друга с отричане на всичко, което е било, или с възвеличаването
като добри и героични на събития, неподкрепени от времето с факти и цифри.
Хората са склонни да не се вслушват в трезвите преценки на историците, не
отдават достатъчно внимание на истината и затова често съжаляват.
Би трябвало историята
да поучава, а не да преиначава събитията и да фалшифицира фактите.
За съжаление историята в България е по скоро място за разкриване на партийни
пристрастия, отколкото за обективни и реални преценки, особено когато се отнася
до темите за партизанското движение и ролята на комунистическата партия по
време на Втората световна война и последвалото комунистическо управление на
страната до края на 1989 г. И ето, вече почти четвърт век,
вместо да затихват, страстите непрекъснато се разгорещават и споровете
продължават със същата сила и
непримиримост...прочети още>>
